Кубрат
Град Кубрат е входната врата за Лудогорието от северозапад. Разположен е на кръстопътище, на 240 м надм. в. Тук се събират шосета от Русе /52 км/, Разград /36 км/, Тутракан /34 км/ и Исперих /33 км/. Освен това към него гравитират пътищата от Ветово и големите села Юпер и Глоджево.Превъзходното географско разположение и плодородните земи са условията, които благоприятствали появата на селище още в XIII и XIV в. Старото име на селището е Бал бунар /меден, сладък кладенец/. Това име фигурира в турски документ от 1694 г. През 1934 г. е преименуван на името на българския хан Кубрат.
По време на Освобождението в селището се заселват преселници предимно от Върбица и други села на Преславско и Еленско. По време на преброяването в 1880 г. селото имало 1100 ж. През 1946 г. нараства на 4244 жители. Нарастването се дължи от една страна на обявяването на селището за околийски център и богатата селскостопанска околност, на която е пазарно-търговско средище, с пазар и панаир за добитък, яйца, масло, вълна и др. Откриват се мелници, маслобойни, дараци, тухларници. През 1949 г. на Кубрат са признати градски права. През преброяването в 1956 г. Кубрат има 6470 ж., през 1965 г. - 7531 ж., през 1985 г. - 10 878, а през 1992 г. - 9985 жители. Към града се присъединяват селата Дряново, Медовене и Савин. Открити са няколко промишлени предприятия. Машиностроителното произвежда машини за консервната промишленост. Предприятието "Ел-пром" произвежда
елтабла, бушони, фасунги, капачки и др. "Лудогорие" произвежда мебели. Освен това има мелница, консервна фабрика, винарска изба и др.В селското стопанство главните култури са пшеница, царевица, слънчоглед, фуражи, лозя, овощия /кайсии, праскови, череши/. Най-близката жп гара е Просторно. Автобусни връзки има с Русе, Разград, Добрич. През 1994 г. в центъра на града бе открит паметник на Васил Левски.
